Първите години на двадесетото столетие за жителите на Ковачевица преминават пряко под диктовката на Българската екзархия. В това отношение изповядващите християнството се намират в изгодна позиция, а през 1905-та година в единственото функциониращо училище преподават двама учители на 37 ученици. 1 728 са българите екзархисти, а дванадесет души от населението принадлежат към ромската етническа общност. В периода между годината на обявяване на независимост в страната и следващата, общият брой на българските къщи достига до 209. В годината, когато избухва септемврийското въстание и когато Гео Милев написва поемата Септември, в селото възниква кооперация с името Родопи. Тя е от типа трудова и разполага с гатер, с помощта на който се обработва дървен материал. Към момента постоянният брой на живеещите тук хора е 35, а писателят и публицист Георги Данаилов е родом от тук. Той освен това е и сценарист, а Къща отвъд света и Моите къщи са посветни на селото му романи.
"За къде пътувате" и "Мера според Мера" са част от българските филми, снимани в Ковачевица. Те са правени съответно през 1981-ва и 1976-та година, а освен тях и други продукции са снимани в родното място на писателя. Живи икони и Любов са заглавията на въпросните филми, а не на последно място е направена и една документална лента с името Темата. Продукцията от миналата година се явява последното заснето нещо в селото към момента. Що се отнася до селото, то пък е включено в списъка на Българската академия на науките за архитектурни резервати. Тук се преселва в отвъдния свят популярната журналистка Силва Зурлева. Тя е още преводач и един от създателите на сутрешното предаване На кафе с водещ Гала. На първи януари преди две години тя си отива от този свят и остава в съзнанието на зрителите и като директор на Нова телевизия. Не са толкова много забележителностите край селото, но все пак една от тях изпъква на фона на останалите. Нейното име е Тъмната гора, която е обявена за резерват и чието местоположение е в околностите на селото. До момента автентичният вид на селото не се е променил от годините на осемнадесети и деветнадесети век.
Неслучайно Ковачевица има утвърден статут на архитектурен резерват с историческо значение. Включително покривните конструкции на къщите са изградени от камък, както и самите домове на местните жители. При най-високите постройки за последния етаж е използван дървен материал. През 1098-ма година се стига до изграждането на православния храм Св. Никола, известен още и като „бялата черква“. Освен че е изградена изцяло от камък, до момента нито един път не се е налагало да ѝ се прави реставрация. На мястото на сегашната площадка за игра на децата, преди тук има футболно игрище. През 1898-ма година е изградена местната библиотека, която също като православният храм не е претърпяла реставрационни промени. Две са кръчмите в селото, където местните жители могат да консумират алкохолни и други напитки. И към днешна дата селото привлича немалък брой туристи, които идват поради красивата природа и да се насладят на възрожденския облик на къщите.
